Из мемоарите на една членка

Из „Обществото на мРЪтвите поети”



Идилия семейна

сега ме озари!

как ролите идейно

да си поделим:



Боби пак припява

Ваня пак реве

Емо докат’ сгрява

манджа да ядем.



Мила – мързелана

в хола, на дивана

чака Влади с бира,

той пък й сервира.



Кат кибичиш в хола,

Барем да си гола!

Че и аз съм мил

но съм и препил!



И след много века

Пак кат Бон ЖувИ

ето го човека –

скарата реди.



В шатрата на двора

вече от бетон

сбира лични хора

Емо, без бретон.





Марина Атанасова