Малките неща

Глава I. Какво е ЕМО?



Емо е обикновен човек, произлязъл от маймуната. По-конкретно мъж на средна възраст, работи нещо, неясно за мен. През повечето време има доста коса, щото Марина го подстригва веднъж в годината. Обича електриково зелено и притежава скиорки екип в същия цвят. Иска да живее до река и езеро, за сега обаче ще трябва да се задоволи с построяването на навес, на двора в градската му къща. Необуздан пияч на бяло вино. Има нещо странно в него, но е трудно да се каже точно какво.



Глава II. Близка среща с ЕМО.



Първото ми впечатление за Емо беше от Македония, имаше проблеми със стомаха, което доведе до някакво сърдито-намръщено поведение от негова страна и си казах ебати ТЪПЪНара. В последствие мнението ми, че е тъпанар се затвърди, обаче вече не беше сърдит, а по-скоро забавен. Разчупи обстановката с няколко бързи вица и нещата си дойдоха на мястото. Когато не разказва вицове, Емо бие Ваня, напоследък се опитва да спре, трудно му е, обаче ние всички вярваме в него. Вместо тоя тъп разказ можеше да му вземa едно малко цигане, да има, да си го бие. Може би за другия рожден ден....


Глава III. Поглед към бъдещето.


Пролет е, през нощта е валяло, но днес слънцето отново изгрява и е приятно. Тъкмо пристигаме, Емо отваря портата , подканва ни да влезем и да пийнем по едно на белия бар, зад него някаква секси мадама бърка вече коктейли. Вземам един и сядам на шезлонга, пред мен се открива най-приятната гледка - реката се влива в езерото. От обилните валежи през последните дни реката е малко буйна, обаче Емо си е майстор и е обезопасил района. Започваме идиотски разговор, който преминава в идиотски смях. Не винаги всичко е наред, но малките неща, те са безценни!




автор: Фифи