Цветовете в тъмнината

Цветовете в тъмнината

Той се подпираше мързеливо на бара и с досада отпиваше от бялото си вино. Бе заобиколен от енергична тълпа младежи, чиито възгласи предшестваха всяка следваща песен. Наблюдаваше как вибрациите от баса поместваха чашата му, милиметър по милиметър право към ръба.

В този момент замъгленият му поглед се избистри, спря се на красивата извивка на женски гръб, чиято долна част бе обвита от чифт тесни, бели панталонки. Настроението му видимо се подобри, мозъкът му заработи трескаво. В този момент тя се обърна, но светлините го заслепиха и той така и не видя лицето й. Взе чашата си и седна по-близо зад нея. Музиката отдавна беше спряла, тълпата подскачащи тийнейджъри бе само сив фон. Единствено светлините шареха навсякъде.

Изучи я добре с поглед, докато тя водеше небрежен разговор с приятелката си. Скришните погледи, последвани от кратки разговори, му бяха пределно ясни. Той изчака удобен момент, изпъчи гърди, повдигна леко белият си каскет и когато приятелката й се заговори с някакъв костюмиран младеж, ...застина в най-небрежната си поза.

Две глътки по-късно нещо се блъсна в него. Той се обърна и видя само светещите в тъмното къси, бели панталонки и чифт красиви очи, озарени от UV лампите. Тя му каза нещо набързо и се опита да се измъкне, но хищническяит му инстинкт я хвана и я придърпа, за да усети аромата й. Тя повтори „извинявай, че се блъснах в теб”, но той бе по-заинтересован от миризмата на познат парфюм с дъх на свежи, пролетни цветя. Алкохолът бързо скъси дистанцията и докато се усетят почти бяха започнали да обменят секрети, когато Денис, буден младеж, празнуващ абитуриентския си бал, се приближи и извика възмутено в шумотевицата „баща ми, какви ги вършите с майка, не виждате ли че съм със съученици!?”.

Музиката изведнъж се върна с двойна сила, сивите младежи отново се раздвижиха, а светлините шареха по опулените лица на двамата бивши младежи.



Автор: Владимир Петров