МЕЧТАТЕЛЯТ

Историята на едно момче



Имаше едно време едно необикновено момче. То това момче още си го има, но вече не е чак толкова необикновено. Или пък е!? Не знам! Вие си преценете. Та.... това момче беше мечтател. Този малък мечтател имаше много добре развито въображение и не спираше да си фантазира. Той не харесваше света около себе си, а си представяше това което иска да види. Представяше си хората по улиците, представяше си природата около себе си, представяше си коли, улици, птици, животни... Не че беше луд или самотен, просто променяше това което не му харесваше благодарение на своето въображение. Ето например веднъж видя на улицата една старица. Беше много студено и валеше сняг. Възрастната жена едва се придвижваше в преспите, подкрепяна от малко бастунче, което явно не беше много подходящо за нея, защото я караше да се изгърбва. Момчето видя как тази старица се подхлъзва и пада. И в същият този момент, покрай нея изтичва младеж и вместо да ѝ помогне да се изправи, взима чантата ѝ и хуква из първата пряка. Детето се натъжи и си представи как тази жена се подхлъзва, и аха да падне, и в този момент същият този младеж я подпира и ѝ помага да възстанови баланса си, след което тя го хваща под ръка, и той и помага да си проправи път през заснежените улици и я изпраща до вкъщи. Колко хубаво би било нещата да се развият така?! Но той я ограби! Заряза старицата в снега и взе чантата ѝ, в която най-вероятно е била и цялата и пенсия.... Той я ограби.

Веднъж пък например, момчето си вървеше из парка и видя любимото си дърво, да любимото си дърво, то беше много чувствително и сантиментално и си имаше любимо дърво, както и любимо поточе, имаше си дори любимо хълмче и любима долинка. Та когато си вървеше из парка, видя любимото си дърво разцепено от гръм. То много се натъжи. Обичаше да се катери по това дърво, да сяда в хралупата, която беше издълбана в него, и да се люлее на клоните му. Това момче не хареса това което видя, и много се натъжи. Представи си дървото такова каквото беше последният път когато го видя. Една прекрасна гледка се разкри пред очите му-дървото отново бе цяло и момчето можеше да се катери по клоните му, да се скрива в хралупата му и да си играе. Колко хубаво би било?! Но не беше.... Дървото беше скършено на две от гръмотевицата. На момчето му се искаше тази гръмотевица да бе ударила на няколко метра встрани, или дори на метър, но.

Не беше. На моменти на това момче му се струваше, че света е наистина жестоко място. Когато нищо не се случваше така както трябва, момчето се уморяваше да си представя.... той избягваше някъде в усамотение, където знаеше, че е напълно сам и никой,ама наистина никой няма да го притеснява и намираше нови сили и.... мечтаеше.... представяше си. Това момче между другото мислише доста глобално понякога, без дори да осъзнава, защото беше още твърде малко. Мислеше за целия свят, за отделни ситуации, предствяше си всичко, но ... по-добро.... по....такова каквото трябва да бъде. Представяше си напрмиер как друго момче на неговите години, някъде другаде по света се прибира и съобщава на баща си, че е изкарало двойка, а бащата вместо да го пребие, както наскоро се беше случило на негов съученик, го успокоява и му помага да попълни пропуснатото, и на следващото изпитване същото това момче се прибра удома, сияещо и щастливо, защото е изкарало шестица, и баща му го приема в обятията си, доволен от сина си, а и от самия себе си, заради добрия урок който му е преподал. Но.... бащата го спука от бой.... Колко хубаво щеше да е да го насърчи и да му помогне?! Но.... Бащата го спука от бой.

Малкият мечтател понякога се сещаше, че докато вкъщи някой е гледал новините е чул за войни, за бедствия, за тъга, за скръб.... И .... си представяше.... Представяше си как всички са в мир, представяше си как природата навсякъде е еднакво благосклонна и няма бедствия, няма урагани, няма цунамита, няма нищо друго освен върховното щастие. Представяше си..... но вече не.... Колко хубави би било всички да живеят еднакво прекрасно и да имат всичко от което имат нужда.... Колко хубави би било..... но вече не.

Вече не! Това момче вече не мечтае! То мечта, мечта, и пак мечта и сякаш или мечтите му се изчерпаха, или осъзна че е безмислено да мечтаеш и няма смисъл, защото така нищо не постигаш! И той спря да мечтае! А той вече е голям, порастнал мъж, и работи за някаква мулти-национална, мулти-милионна и още няколко „мулти-неща” компания. Той има това за което е мечтал, но на какава цена - на цената на всичките му мечти, които сякаш безвъзвратно е загубил.... На моменти се сещаше за малкия мечтател, който някога беше, но просто се изпълваше с едни смесени чувства и си казваше „Какво наивно дете съм бил?!”, и се успихваше иронично към самия себе си.

Един хубав ден, той се разхождаше със сина си, хванал го за ръка, бяха тръгнали някъде към някаво престижно училище, да го записва да учи, защото .... защото ..... може да си го позволи, и по пътя видяха едно премазано мъничко котенце.... Трогателна гледка!!! Мъжът си помисли „еми.... случва се, не е внимавало котето, и някой го е бутнал” , след това отново потъна в размишления свързани с предстоящата среща на борада на директорите, с презентацията пред китайските клиенти вдругиден, с подмазвача който се умилква около шефа и всячески се опитва да му се натяга за да го измести от мястото му. Колко всъщност мразеше този човек?! Отвратиелна, долна отрепка, та той дори не е на половината на него, дори на една – четвърт от него..... Точно в този момент осъзна, че вече не държи сина си за ръка... Сепна се в първия момент, огледа се наоколо и видя синът си, на десетина метра зад него, държащ в ръцете си малко коте, което весело шареше с лапички и мяукаше. Погледна изненадано към улицата където беше премазаното коте и видя, че там няма нищо, нито следа, и осъзна че същото това премазано животинче е именно това което подскача радостно в ръцете на сина му. Той отиде до сина си, обхвана в една прегръдка и него и котето, и го попита „Как го направи?!”, а синът му отговори „ Татко, знаеш ли, никога не съм ти споделял... но .... аз често мечтая..... често си представям разни неща.... особено когато нещо не е както трябва или не го харесвам.... и понякога, рядко, но се случва, когато много силно поискам нещо и то се сбъдва... Аз мечтая!” И това за което мечтае момчето е.... е добре.... защото .... просто мечтае.... и вярва в мечтите си, независимо колко трудно постижими или дори нереални са те.. той просто мечтае…



Автор: Пламен Вълчев













а