Добъбрим - помъдрим

От Ради

В една спокойна юнска сутрин на лятото на 2034г. с моя боен другар Емо седнахме да пием по
едно бързо кафе в кафе „ Ренегат“ , преди доста години беше известно като „ Swing”, но след размириците и голямата депресия станаха доста промени в централната част на града и кафето промени своя облик.

Както обикновено си свивахме тутунец , докато отсръбвахме от кафенцата и разговаряхме за разни екзистенциални и неангажиращи неща, което правеше кафетата винаги приятни.

След вторият фас обаче една непозната,добре сложена и красива жена на видима възраст около 40 години се насочи към нашата маса, седна на нашата маса без дори да попита , усмихна се и след кратък поздрав за хубав ден започна да разговаря с Емо, като че са стари и близки приятели!

Емо като един възпитан джентълмен и стар обигран коцкар, прояви хладнокръвие и с усмивка на лице, пое импровизираният разговор, така че аз наистина се заблудих, че са стари познати!

В един момент телефонът на жената иззвъня и тя започна да разговаря, а Емо се обърна към мен и тихо ми прошепна въпроса „Ти познаваш ли я тази?“ , като аз дискретно с невербален похват отговорих , че не я познавам!

След като дамата прекъсна телефония разговор, те продължиха да разговарят пак така сладко за мое учудване! Мина време и разговорите поеха нов облик в посока по-скоро на разпитване за миналото, отколкото към разговори. След което изведнъж дамата с леко емоционален глас и приповдигнат тембър на гласа, попита Емо:

- Ти май не ме позна, Емиле, а?!!!

Емо естествено се опита да се измъкне с общи приказки от рода, та малко ли сме пили, партита, купони. Тя видимо се почувства неудобно! След кратко неловко мълчание, тя го погледна смутено в очите и му каза:

- Искаш ли да си припомним от къде ме познаваш? Ела и ме заключи в нас една седмица и се възползвай както пожелаеш, както направи последният път!

Емо явно беше забравил тези свои сексуални подвизи от своя живот. Погледна жената и със спокоен глас й каза:

- Хайде да го отложим и да си допием кафето!

Очевидно беше, че Емо не му беше в този момент до това, искаше спокойствие, да завърти и изпуши още някоя цигара, да си допие кафето, да си добъбрим, да помъдрим.





Автор: Ради  Валеов